сряда, 13 ноември 2013 г.

Окупаторска демокрация


Знаете, днес (12 ноември) имаше акция на недоволни от окупацията на СУ студенти, провела се до бариерата на Ректората. Не знам кога е започнала, аз отидох към края й. Не беше нещо планувано, случих се в района и минах да видя как протича.

Петнайсетина минути след като постоях и направих няколко видеа с аргументи ЗА и ПРОТИВ окупацията, изказани съответно от студентите и случайни граждани, реших да си тръгна. По същото време несъгласните студенти прекратиха акцията си и тръгнахме в една и съща посока – към ул. Шипка. Те заедно с плакатите си, а аз вървейки зад тях на същия тротоар.

Тогава от ъгъла срещу нас се появиха, както стана ясно после, група окупиращи – вероятно идвайки от блокадата на Народно събрание. Почти се бяхме разминали, когато окупиращите нададоха вой „Уууу“, „Боклуци“, „Червени боклуци“. Съответно извадих телефона си, за да документирам възгласите, които окупиращите отправят към колегите си.

В този момент от групата на окупаторите се отдели Виктор Димчев (по-късно разбрах кой е, нямах представа на момента), който ми каза, че не иска да го снимам. Прибрах си телефона. Зад мен в същото време обаче се чуха караници, обиди и се обърнах натам, за да снимам. Виктор Димчев ме подмина и отиде до групичката, която малко по-късно скъса лозунга на несъгласните студенти. По този начин ми влезе в кадъра.

Видя, че влиза в кадър и се засили към мен с яростни викове „Казах ли ти да не ме снимаш“, изблъска ме, посегна към телефона ми и след кратко боричкане ми го отне. Почна да ме рита, аз му извиках да ми върне телефона, а той ме ритна още един път в тестисите. Несъгласните студенти вече се бяха намесили и го дърпаха далеч от мен, в интерес на истината – с помощ от някои от самите окупатори. Той все още държеше телефона ми, който отново настоях да си получа обратно. Така повторно се оказахме един срещу друг, за да получа удар по главата, от което ми паднаха очилата – слава богу, намериха се здрави.

Сигурно пропускам някакви детайли, в което несъмнено ще бъда обвинен, но в момента не мога напълно подробно да възстановя цялата ситуация, прощавайте.

Това, което категорично може да се каже е, че аз НЕ СЪМ съгласен с окупацията и съм го писал напълно открито. Не съм организатор на протеста пред бариерата на СУ днес, макар да познавам колегите-организатори. Минавах инцидентно от там, когато представител на окупаторите ме нападна, защото снимам с телефона си случващото се (и той попаднал в кадъра на видеото ми).

Надявам се не е това моралът, за който окупаторите се борят. Макар и несъгласен с тях, аз имам правото на свое мнение, както и свободата да го отстоявам. Макар и неполучили подкрепа от някои свои колеги, окупаторите нямат право да бият опонентите си – мен или някой друг. Това са базови правила на демокрацията, в която аз искам да живея. Демокрация, която не виждам в поведението на окупаторите. Поведение, което се надявам да не бъде окуражавано или подминавано с мълчание от съгласните с окупацията мои колеги и преподаватели. Моралът наистина е на дневен ред…

Георги Иванов

Няма коментари:

Публикуване на коментар