"Ранобуден" полет над Четвърти километър

На четвърти километър в София се намира неврологичната болница. Когато човек мине портала й се оказва в различно пространство - ширва се един зелен парк, хората ходят бавно, говорят тихо. Все едно не само не си в София, ами направо не си в България. Лекарите и те са внимателни, грижовни. Абе направо откриваш алтернативна вселена.

Ето защо понякога ми се иска "Ранобудните студенти", вместо да бяха окупирали Ректората, да се бяха опитали да окупират болницата на четвърти километър. Там може би щяха да намерят лек за страданието си - съвременната психиатрия е измислила чудодейни хапчета за възстановяването на химическите баланси на организма и за осъществяване на вътрешна хармония, дори в най-разтревоженото ранобудно същество.

От късната есен насам най-голямата грешка на обществения разговор е, че се опитва да си обясни чрез политолози и социолози ситуацията. А по степента на истерия, по буйните пристъпи на медийна параноя, по остросюжетните викове на протестната циклофрения трябваше да разберем, че вече е време да викаме психиатрите. Психиатрите са неизбежни в едно общество, което съществува културно от концерт до концерт на Веселин Маринов, но все пак, развитието на политическия организъм "Ранобудни студенти" показва, че тук лудостта се явява в ново качество - тя ни се представя като висш културен писък на душата. А всъщност става дума за заразно заболяване.

Не вярвате ли? Нека да се потопим в красивия свят на богословския водач на това явление.

1. Господарят на личните апокалипсиси

Лидерът на "Ранобудните" Ивайло Динев тези дни даде едно програмно интервю, което може да бъде четено или като диагноза или като опит за вик за спасение. Словесността на постмодерната му душа не може да бъде предадена в един сюжет, но ако се опитаме да обобщим с няколко думи неговата идеологическа рамка, ще се получи нещо такова - България пребивава в Средновековие, ама тогава се появили "Ранобудните", които вещаели Просвещение, защото били с душевността на Малкия принц. "Потопени сме в пътя и светлината в края на тунела. Създали сме революционна обстановка. Дишаме заедно, плачем заедно...", мелодраматично споделя водачът на студентите. И е гневен на обществото, че то не е открило тяхната богата душевност и не си е паднало по нея. Това предизвиква гняв в "сърцевината му и в тоналността му" (буквално цитирам думи от разказа му) и заради това, че хората само гледат, той ги нарича "обществото-чекия". А пък иначе той бил на барикадите воден от висши гласове: "Тук става въпрос за една висша отговорност. Да речем, отговорност пред книгата на битието". Схващате ли - тук вече говорим за цялото битие. Това е една божествена гледна точка. Протестърският индивид се самоизживява като реещо се в облаците древно божество, което пише книгата на битието, че даже и има сили да си направи малко теологичен пиар.

А това за "обществото-чекия" си реве за отделен коментар. След като виждаш в другите само едни онанисти, то значи припознаваш самия себе си като единствен носител на сексуалност. Въпреки че май е по-добре да си онанист, отколкото изнасилвач, а част от акциите на "Ранобудните" бяха съвсем близко до това определение. Но важното тук не е заяждането на дребно с една случайна фраза - важното е самооценката, безкрайния нарцисизъм, усещането на лидера, че той е като същество от шестата раса, която е дошла да спасява всички останали спящи прошляци. Това може да ви прилича на светлина, но всъщност е мрак на съзнанието. Всеки водач на секта се изживява в подобни категории. Всеки водач на секта иска да представи обикновеното ежедневие като ненормалност, за да може единствено и само той да покрива административните критерии за висш разум. Човек просто трябва да преодолее тихата лудост на думите, за да може да си обясни процеса.

Но най-доброто от Ивайло Динев предстои. Последната част от интервюто му е най-разтърсваща и драматична. Там той говори, че се учел от своите лични апокалипсиси. Между другото - българската постомодерна интелигенция, която обитава ареала на жълтите павета, е обсебена от въпроса за личния апокалипсис. И не си мислете, че става дума за нещо супердуховно. Личният апокалипсис на българския нарцистичен мислител идва, когато му спрат субсидията от някоя западна фондация или водката му в чашата се стопли. Тогава той ражда най-яките си протестни мисли. Вероятно заради това Динев твърди, че мислел за смъртта, когато тръгвал да прави окупацията на 272-ра аудитория: "Онази смърт, която бях виждал. Тя мирише на нещо лично. Мисълта за нея ми даде сила". Мисълта за смъртта го е вдъхновила. Този образ вече е моят любимец от лудата 2013 година. Не съм наясно каква роля играе - на обикновения черен шаман или на поп, който, вместо да си развява срамотиите, изнася богословски беседи по скайпа, но след сблъсъка с подобен словесен потоп, човек мига така невярващо, все едно е видял нова гола фотосесия на Лили Иванова.

2. Крафт-Ебинг по въпроса за есетата

След като един път направих откритието, че "Ранобудните студенти" вече не са политическо, а психиатрично явление, със страстта на Крафт-Ебинг затърсих из мрежата други симптоми, за да затвърдя научното си подозрение. И налетях на сайта на "Ранобудните", където открих и се опитах да прочета цял куп от есета по темата за околната действителност. Аз съм закален читател. Все пак изкарах от край до край цяла стихосбирка на Едвин Сугарев в студентските си години, дори един път успях да изчета цяло едно интервю на Цветан Цветанов. Но събраните есета в този сайт ме отчаяха. Толкова много патос на едно място, вероятно се разпространява като радиация из въздуха и бих призовал Агенцията по околната среда да изследва степента на мелодраматична отрова, която се носи от него. Още първото есе ме отказа от изследователска дейност. В него се говореше за някакво девойче, което отглеждало надежда в своите юмруци. И завършва грандиозно като роман на Сандра Браун: "Знаеше, че войната ще бъде вечна, но беше готова да я води докрай, защото, когато стисна юмрука си, той вече не беше изпълнен с безпомощност, а със смисъл". Юмрукът, пълен със смисъл - това е грандиозен образ, особено като идва от някаква млада авторка, която дори не подозира какво означава това истинско страдание като да не получаваш заплата 8 месеца. Изумителната социална слепота. Изумителната социална тъпота. Ето какво прави впечатление в тези текстове. Младостта има великата привилегия да е социално-чувствителна, без да изглежда свръхпатетична. "Ранобудните" обаче са приватизирали патоса, но нямат грам идея как живее България, вън от тяхната фантазия. Нито грам.

Това може да бъде проследено и в конкурса за есе, който обявиха. Да, точно така. След като един вестник обяви конкурс за най-добра снимка от протестите, "Ранобудните" си направиха конкурс за есета на тема "Протест и смисъл". От есето на победителката в него можем да разберем, че тя може да открие връзка между самата себе си и някаква анонимна иранска девойка, но не може да направи нито един паралел между собствената си личност и обикновените българи. Заради това се разпадна техният въображаем свят. Когато се изживяваш като същество от различна реалност, получаваш само това - свят от патетични есета и пози, които нямат дъно. Заради това мнозинството от студентите този път не последваха окупаторите. Защото окупаторите очевидно искат и съществуват сами за себе си. Само в този талибански свят може да съществува възкресяването на доносничеството (снимането с камера на двама професори) и презентацията му като проблясък на желанието за нов ред и морал.

3. Протест и смисъл

Това, че "Ранобудните" са луди, всъщност е една шега. Те се превърнаха в нещо много по-лошо. Станаха интелектуални позьори. Получиха ролята на медийни сноби. И заради това проспаха да видят къде е провала на цялата драматургия.

България стои в опозиция на цялата планета с обратното кимане за "да" и "не". Опасявам се, че с протестите стана същото. В цял свят хората протестират срещу финансовите ограничения и политиката на рестрикции, а тук протестиращата част от София обяви, че битката им била за морал.

Морал е красива дума, но е ужасяващо абстрактна. Всеки може да те излъже за нея. Хората по цял свят настояват за морал чрез конкретни действия - покажете ни морал като вдигнете заплатите, покажете ни морал като махнете таксите за университетите, покажете ни морал като накажете тези, които не плащат заплати. Февруарските протести бяха първите автентични социални протести в новата история на страната, но техният урок бе забравен умишлено. От юни насам социалният компонент на протеста изфиряса като рима от фолкпесен. Заради това протестът се сви и самоизолира. Разговорите за морал сигурно имат оргазмичен ефект върху интелигенцията, но в едно проядено от бедност общество, това звучи като цинизъм. Не напразно протестът не успя да роди политическа алтернатива. Това беше протест на нарцисите. Те трудно съществуват при ситуация, в която никой не слюнкоотделя по тяхното великолепие. В крайна сметка се оказа, че протестът се превърна в една абстракция. Протест заради самия протест. И резултатът бе очевиден. Красивите образи от лятото се изродиха до ритане на заграждения и цапане на паметници с боя. Това стана протест на богатите истерици, които нито за миг не искаха да повярват, че отвъд тях има един народ, който най-вероятно изобщо не обича новото управление, нито някога ще му се закълне в любов, но очаква да види поне някакъв отговор на своите социални проблеми. Проблеми, които караха хората да се самозапалват като символ на обществото, в което никой никого не чува.

Заради това ми се струва, че "Ранобудните", в тяхното изящество на небесни божества и протестърите в тяхното великолепие на крякащи нарциси, трябваше да се разходят поне веднъж до Четвърти километър.

Там можеха да получат неочаквано просветление за себе си.

Александър Симов

Партийци окупират Богословския факултет на СУ с искане за отделянето му

Студенти ще настояват богословският факултет да се отдели от Софийския университет. Писмото с исканията на младите вече бе изпратено на патриарх Неофит и декана на богословския факултет на Софийски университет (СУ) проф. Александър Омарчевски, предаде Стандарт нюз.

То е от името на председателя на Социалистическа партия "Български път" проф. Ангел Димов вчера. В него той съобщава, че ръководителите на младежката организация на "Български път" са взели решение да окупират богословския факултет, докато не бъде отделен от държавния СУ.

"Те желаят да бъде изпълнен чл. 13 ал. 2 от конституцията, който гласи, че религиозните институции трябва да са отделени от държавата", се казва още в писмото. Според проф. Димов решението на младежката организация е предизвикано главно от активното участие на университетските преподаватели в улични акции срещу правителството.

ДРАМАТУРЗИ НА БУТАФОРИЯТА

Протестните пърформанси стават все по-нелепи

Наскоро петербургският художник Пьотр Павленски направи поредната си протестна акция, като прикова... тестисите си на Червения площад. Мазохистичният пърформанс беше озаглавен „Фиксация”. „Голият художник, който гледа прикованите си към кремълския паваж тестиси, е метафора на апатията, на политическото равнодушие и фатализъм на съвременното руско общество”, обясни Павлевски в специална декларация. Докато полицаите бързаха да го отковат и облекат, агенциите вече припомняха, че предишния път се завързал гол с бодлива тел към зданието на парламента, а по-предишния си зашил устата в знак на подкрепа за „Пуси Райът”.

Впрочем „пуситата” изпробваха вулгарната провокативност доста по-рано от Павлевски. През 2008 г. неформалната им лидерка участва в демонстрация срещу кандидат-президента Дмитрий Медведев, наречена „Чукаме се за наследника Мечо!”. Акцията се проведе в Московския биологически музей, където бременната Надя (според в. „Гардиън” тя родила само след четири дни) прави секс със съпруга си пред любителска камера. Протестното клипче беше споделено в интернет заедно с призивите Мечо да бъде ... по същия начин...

Макар и с неудобство, давам тези примери от желание да помогна на протестната драматургия у нас. Повече от очевидно е, че ангажираните с тази дейност са изпаднали в творческа криза и изпитват необходимост от захранване с нестандартни идеи. Оставени единствено на тяхното въображение, те могат да родят само това:

„Малко преди да тръгнат на шествие до Лъвов мост, студентите организираха зрелищна атака срещу НС, екипирани с картонени брони и оръжия. Те нахлуха в множеството, строени в редица под гърмежа на пиратки. След това имитираха бойно сражение, пълзейки по жълтите павета. Последната част от пърформанса включваше нареждане на картонени листове по новите заграждения пред парламента, наподобявайки стена. Впоследствие тя бе запалена. По-късно към картонения "арсенал" бяха прибавени и няколко танка.“

Тази бутафория обаче е нищо в сравнение със споделения във Фейсбук призив на преподавател в Нов български университет, вдъхновен от апел на професор в Софийския университет. Ще си позволя да го цитирам изцяло, в пълното му великолепие, за да е ясно за какво става дума:

„Подкрепям напълно идеята на Х, а именно: да направим седяща „професорска” конституционна стачка пред Парламента на 25 ноември, патронен празник на СУ, е добра идея. Тя е и проста, лесно осъществима идея – примерно, точно в 12 часа без пет минути (символът е ясен) всички желаещи професори и преподаватели (поканени са и са добре дошли и нашите колеги извън Софийския университет, от БАН, от други висши учебни заведения) се събират и първо формират една дълга права линия фронтално пред парламента, а после сядат на земята (на жълтите павета) с лице към него и вдигат своето копие на конституцията в ръка. Всичко трае максимум 5 минути, те не казват абсолютно нищо, защото всичко е ясно: внушението е, че това е протест срещу правителството, но и срещу всички онези институции, които нарушават базови права и самата конституция. Надяваме се това да бъде ефектен и авторитетен публичен жест, чиято красноречива снимка моментално да обиколи много медии, включително небългарски. За целта този път трябва да се включат професори и доценти, т.е. старшият състав, не студенти и млади хора: участниците ще бъдат сравнително малко, но известни публични и интелектуални лица със своя собствена тежест. Ако ни подкрепят творци, журналисти, публични интелектуалци и пр., още по-добре. Зад седналата редица е добре да има надписи „Повече така не може!” и „Подкрепяме студентите!”.

Моля всички, които биха се включили в подобна акция на 25 ноември, 11:55, да ни пишат бързо на адрес... Моля всеки от нащата група, който харесва идеята да покани лично и свои приятели, които попадат във фокусната група. Моля юристите да кажат необходимо ли е да депозираме молба за разрешение пред общината.

Поех ангажимента от името на вчерашното събрание да напиша тази покана и с настоящия текст го изпълнявам. Понеже не съм наясно с разни неща, както и на кой адрес трябва да се пращат потвържденията, моля за помощ в това отношение. Според мен е достатъчно да бъдем и 40-50 души, но ако се съберем повече ще е добре."

Умишлено съм запазила и оригиналния правопис. Така, нека повторя, пише професор в СУ „Св. Климент Охридски”.

Ще повторя (а може би и ще потретя) още нещо:

В началото протестът беше вдъхновяващ, защото имаше основание. Лека-полека обаче в него се промъкна нездрав патос. Включването на пиарски и рекламни агенции в ролята на организатори на пърформанси запрати недоволството в тресавището на кича и фалша. На улицата се появиха балерини, рояли и пиана (пълно копие на „Окупирай Уолстрийт”). Последва театрална възстановка по картината „Свободата води народа” от Йожен Дьолакроа (рисувана за събитие, различно от „цитата” по Великата френска революция). На 23 юли вечерта се проведе и репетиция за телевизионна революция, която се повтори на 12 ноември. Междувременно Паметникът на Съветската армия беше боядисан в розово, след което в розово беше боядисан и паметникът пред централата на БСП. Картонени кутии изобразяваха събарянето на Берлинската стена, отново с картонени макети неколкократно се разиграваха сценки като гореописаната от 20 ноември. По-важното: непрекъснато се правеха жалки опити протестът да бъде подновен – било чрез президента и тайни договорки с ГЕРБ, било чрез университетски окупации и внезапен синдикален гняв. Гняв, стигнал чак дотам миньори да издигат лозунги като „Не искаме държавни мини!” и „Не пипайте концесиите – те са европейски!”...

Тъй като абсурдът няма нужда от коментар (достатъчно е да бъде оставен да се самоописва), ще дам още един пример докъде е стигнал. Този път - чрез известна протестърка, която е написала следния статус във Фейсбук от... мобилния си телефон:

„всички тук прорицатели, които са срещу протеста, защото баце щял да се върне, защо не ги виждам да са срещу модела "пеевски" за упражняване на властта - или не хапем ръката, която ни храни, но храчим по всички, които са срещу нашия господар; не заблуждавате никого, вие нямате проблем с модела, а имате претенция само кой го прилага, внушението е - така или иначе сте роби, какво сте се разскачали; само че има една ключова подробност - едни предсрочни избори ще трябва да свалят от сцената лицата на криминализирания политически елит - протестът много вдигна цената да се продава тази вмирисана стока, ето това смълчават "анализаторите", слугуващи на статуквото; идеята е - успиваме ги и обясняваме, че алтернатива няма, защото патроните ще трябва да си оберат крушите и малко да се поскрият; това обаче на господарите не им харесва никак, те са успели на по 33 и никой не може да ги "демонизира"; така или иначе все по-трудно ще става да видиш водач на листа пеевски и неговите производни от други партии - моделът е под атака, затова съпротивата е толкова зловеща, защото ще се срине скелето на прехода, спойките, мрежите от недосегаеми и цялата сглобка, която източва кръвта на обществото; е, как няма се бранят с нокти и зъби, от някакви протестиращи (малцинство от 70%), които представете си не искат повече от тези лайна; та това е директно оспорване на върховното право на ченгетата и всякакви уроди да властват - нещо, което те смятат, че им се дължи по право; да, за някои това е много наивно, да се иска почтеност в политиката, но какво предлагате, драги - още от същото, не, мерси; ако не бях права на манифестацията на орлов мост щяха да пуснат да говори пеевски, не млади активисти от двете партии да се държат за ръце, нали и той е млад и силно успял и с десетки хиляди гласували за него, на които дължи оставането си в парламента, но тази цена вече е много висока, след 150 дни протест няма кой да се качи на сцената и да попита - "страхуват ли ви", защото отговорът кънти - НЕ, те се страхуват, което е крайно необичайна ситуация за бг елита - опорна точка нямат:)”

Уви, не е смешно. И се чудя дали по случай някой юбилей – Ден 1000 от началото на протестите, да речем, – тези хора няма да се заковат пред парламента живи и завинаги...

Не се заяждам, нито се подигравам. Изпитвам единствено жал. И самосъжаление, разбира се, понеже публичната излагация те прави съучастник в нея, кара те да се срамуваш от унижението. Когато си принуден да наблюдаваш липсата на вкус, култура, въображение и себеуважение, винаги е печално.

Любослава РУСЕВА

сп. "ТЕМА"

Окупатори признаха за инструктаж от Добромирова

Окупаторите на СУ "Свети Климент Охридски" са били направлявани от говорителката на служебното правителство Ивет Добромирова.

"Ранобудните студенти" признаха, че наистина са получили съвет от пиарката на служебното правителство Ивет Добромирова как да организират бунта си. Един от техните водачи Ивайло Динев обаче заяви в ефира на btv, че те сами я потърсили за помощ още в началото, когато структурирали редиците си. "Това е станало още първите седмици, когато обсъждахме дали да се срещнем с Орешарски. Двамата студенти разбраха грешката си", призна Динев.

Самата Добромирова, която се изживява като пожизнен говорител на служебното правителство на Марин Райков също се включи в разговора, за да изложи своята версия.

Тя уточни, че протестиращите й поискали съвет, докато тя била на жълтите павета пред парламента и също участвала в демонстранциите.  "Те ме спряха на жълтите павета на традиционното шествие и потърсиха контакт с проф. Георги Близнашки, питаха ме дали имам негов телефон. Те ме попитаха и дали да приемат поканата за дебат с Орешарски. Казах им, че той отказва дебат с Антоанета Цонева и това крие рискове. На практика прочетох на следващата сутрин, че ще приемат, ако Константин Пенчев е модератор", разказа говорителката на кабинета "Райков". "Това питане беше още в началото, когато се структурирахме", потвърди и Ивайло Динев.

Връзките на Добромирова с окупацията изскочиха, след като тя бе засечена в първите редици на протестите за подкрепата му в двора на Ректората.

Фалшът, опакован като бунт

Исусоподобен младеж с разкървавена вежда на фона на храм - идеален материал за чуждестранната преса.

През 1903 г. американският медиен магнат Уилям Рандолф Хърст привикал своя най-добър специалист по Латинска Америка и му възложил да отрази предстоящата революция в тогавашната колумбийска провинция Панама. Журналистът плахо възразил, че не очаква подобни събития. Вестникарският бос отговорил: „Твоята работа е да отразяваш събитията. Моята работа е да ти ги осигуря!“ В случая Хърст осигурил революция, която по една случайност обслужила интересите на САЩ за ползването на Панамския канал (с което Колумбия никак не била съгласна!) А журналистът си свършил работата - в серия от кореспонденции описал борбата на панамците за свобода...

В края на 1989 г. светът съпреживя първото революционно тв риалити. Румънската революция беше предавана на живо с всички „екстри“ - тежки сблъсъци, сърцераздирателни писъци, окървавени лица, трупове, включително извадени от моргата тела на отдавнашни покойници. И досега не е ясно къде точно премина границата между спонтанността на разгневените и режисьорската намеса, както и дали инсценировката на кръвопролитията не прикри брутален държавен преврат. „Наистина по-късно си даваме сметка, че нещата не са били точно такива, а може би са били съвсем обратните“ - написа проф. Ивайло Дичев след двайсет години. В чудесното си есе „Румъния като огледало“ той направи важната уговорка: „Трезвият рационален поглед назад е далеч по-скучен от преживените на живо страсти, докато сме вътре в сценария... В света на телевизията емоцията винаги ще печели, а ние винаги ще се хващаме.“

Винаги ще се хващаме?

Призна го дори опитната Лара Логан от американската телевизия CBS. Тя предаваше на живо събитията от площад „Тахрир“ в египетската столица Кайро. По-късно тя написа: „За миг беше възможно да си представя, че гледам как самата революция се развива в реално време. Все едно самата аз бях там... почти. Но разбира се, не бях. Можех да видя какво показват камерите, само дето голяма част от важните неща оставаха невидими.“ В един момент, казва Лара, тя не знаела какво се случва по улиците на Кайро. И изпитала огромно притеснение, че може би, без да го прави умишлено, заблуждава драгите телевизионни зрители... Нямам представа дали българските й колеги, отразяващи „бунта на масите“, са изпитвали подобно притеснение, но е факт, че мнозина от тях участваха и участват в тежка манипулация на действителността. Опитвайки се да представят медийната картина на протестите за реалност, те дори започнаха да си вярват, че правят история. Едни - от наивност и глупост, други - по поръчение от работодателя, трети - за да градят кариера. Но така или иначе тези „журналисти“ извършиха и продължават да извършват предателство и спрямо професията, и спрямо справедливата разгневеност на почтения човек от наистина отвратителното статукво.

Нека припомня.

В началото протестът беше вдъхновяващ, защото имаше неоспоримо основание - назначаването на фигура като Делян Пеевски за председател на ДАНС. Недоволството се изразяваше с вкус, а всякакви опити то да бъде компрометирано биваха парирани и осмивани. Лека-полека

на улицата се промъкна нездрав патос

който противопостави „умните, интелигентните и красивите“ на „унизените и оскърбените“ от февруари. Включването на пиарски и рекламни агенции в ролята на организатори на ивенти и пърформанси запрати недоволството в тресавището на бутафорията. Постепенно, но всъщност твърде припряно, върху гнева се накачулиха политици, бизнесмени, медийни фактори, които провидяха в него шанс да се завърнат на сцената като „алтернатива“. Без да предлагат такава, но заклеймявайки „другите“, те се етикетираха като принципни и морални борци срещу олигархията, окупираха протестите и малко нещо ги превърнаха във фарс. Е, не им се получи, макар че в техния отбор открито заигра президентът. Избран (или по-скоро назначен) от предишните управляващи и кръговете зад тях, той направи всичко възможно да прелее енергия към залинелите протести с призив за предсрочни избори. Но отново нищо не стана, защото „кучето е по-умно от опашката си - ако опашката беше по-умна, тя щеше да размахва кучето“ (по филма „Да разлаем кучетата“). Казано иначе, операцията не успя, тъй като

беше проведена глупаво и нахално

С наближаването на очакваната парламентарна ваканция се случи и очакваното. На 23 срещу 24 юли пред Народното събрание бяха инсталирани предварително подготвени за хвърляне павета, предварително беше предвиден и бял автобус за извеждане на депутатите, дискутиращи по актуализацията на бюджета. По-важното: предварително бяха разставени телевизионни камери, за да може точно в 22 часа, когато започват късните новинарски емисии, „сблъсъкът“ да бъде предаван на живо. Абсолютно същото се повтори на 12 ноември, когато в 19 часа (заковано, предвид централните новини!) камерите отразиха как се упражнява полицейско насилие срещу „възмутените граждани“. За целта няколко от „протестиращите“ задърпаха металните заграждения около парламента, стигна се до провокирани от самите „демонстранти“ разправии с полицията. А по-рано през деня получихме снимка на исусоподобен младеж с окървавена вежда на фона на патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“.

Фалшът изби до страхотевичност

когато в интернет започна да се споделя фото на 15-годишна ученичка, която прегръща полицай. Той й бил казал: „Дръж се, всичко ще бъде наред!“, пък тя се била разплакала и му казала... Каквото и да му е казала, драги телевизионни зрители, тази ученичка е невинна. Осъдими са единствено печените политически манипулатори, които си въобразиха, че могат да ни преметнат с елементарни трикове. Те бяха убедени, че сме глупави или оглупели - до степен да не виждаме какви интереси стоят зад протестите. Или да не си задаваме въпроса кой направлява брадатите окупанти на Ректората, които се подиграват с университетската автономия. Да не питаме какво се е случило с шестстотин и няколко преподаватели, които са се подписали в тяхна подкрепа. И да не придиряме на внушения като „Децата ни се борят за нов морал“...

Впрочем повечето „деца“ са на по 30 години и са залостили като талибани Ректората на СУ. Телевизиите ги отразяват напълно безкритично, защото така изисква „мейнстриймът“. Камерите им предават разгневени тълпи, при положение че пред парламента са се събрали не повече от хиляда души. По-неприятното е, че някои медии умишлено представят организирано събрани политически активисти, както и собствените си служители за лица на гражданското общество. Есетата, снимките и случайно заснетите видеа от „сблъсъците“ с властта обикалят социалните мрежи и се подемат от световните агенции. Пропагандната теза за полицейско насилие се натрапва постоянно, нищо че представлява абсолютна измислица. Преди дни издателят Гриша Атанасов, който засне „нахлуването на полиция“ във Факултета по журналистика и масови комуникации, обясни, че всъщност е снимал няколко униформени лица, които са влезли в сградата, за да отидат до... тоалетна.

Не, не защитавам правителството, както ме упрекват някои бивши приятели. Възразявам единствено срещу манипулацията. Съжалявам, приятели мои, но  става дума за лъжа, която иде да остави впечатлението, че край парламента се разиграва битка с ракети „земя-въздух“, все едно Израел обстрелва „Хизбула“ в Ивицата Газа (по колегата Александър Симов). Младите, умните, красивите и интелигентните просто лъготят, а

телевизиите ни баламосват

Пред очите ни се разиграва преврат на едната половина от статуквото срещу другата половина на статуквото (по колегата Веселина Седларска). Впрочем за фалша, опакован като бунт за морал, има само една дума - подмяна. И ако за нещо ме боли, то е заради онези, които искрено вярват, че участват в революция и че тук е възможна смислена промяна. 

Любослава РУСЕВА

(в. Преса, печатно издание, брой 313 (664 от 16 ноември 2013)

Ректорът Илчев: В окупацията на СУ имаше задкулисна намеса

В окупацията на Софийския университет „Св. Климент Охридски" имаше негласна, задкулисна намеса. Това заяви ректорът на Алма Матер проф. Иван Илчев в първата си публична изява с коментар на студентския протест след заседанието на Академичния съвет, който не подкрепи формата на недоволство на 28 октомври.

„Аз предупреждавах студентите от началото, че безскрупулни политици ще се опитат да ги яхнат, имаше такива неща, макар и не съвсем открито. Имаше такова нещо, но то е неизбежно – който и да направи протест в България, ще има политическа сила, която ще се опита да го използва”, добави проф. Илчев.

В Софийския университет окупирана остава само Аула. Магна. Ректорът съобщи, че са се разбрали с Ранобудните студенти те да освободят тържествената зала за 25 ноември, когато е университетският празник. Протестиращите ще освобождават аулата и за връчване на дипломи и други тържествени случаи.

Проф. Илчев обяви, че няма да нарича ограничаването на достъпа до университета „окупация". „Нелепо е да говорим, че някой окупира собствената си сграда, говорим за акция на студентите”, обясни той.

„От началото на акцията сме се срещали всеки ден, а някои дни и по няколко пъти. Никога не сме имали проблеми с комуникацията със студентите, невинаги сме се съгласявали един с друг”, обясни ректорът.

„Всеки ден сме разговаряли със студентите и сме ги призовавали да търсят друг ефективен начин на протест, продължаваме да разговаряме и да ги убеждаваме”, каза още Илчев.

От ректорското ръководство на университета съобщиха днес, че още в понеделник заповедта за компенсиране на пропуснати занятия е публикувана на интернет сайта на университета. „Има график, по който деканите трябва да организират пропуснатите занятия, като това ще става основно в съботните дни до края на годината. Някои студенти ще трябва да учат и на 27, 28 и 30 декември, както и на 2,3, 4 януари”, коментира проф. Илчев.

Проф. Илчев разказа, че е разбрал за окупацията с текстово съобщение. „Знаех предварително от студентите, че ще обсъждат този въпрос, аз ги помолих, когато вземат решението да ми съобщят и те ми изпратиха SMS", обясни той.

Ректорът на Софийския университет оценява ефекта от студентската акция като положителен. „Обществото видя, че има активни групи в обществото, които не приемат начина, по който се води политическия живот у нас”, заяви Илчев.

Проф. Илчев призна, че познава отдавна инициаторите на окупацията.  На въпроси кой от ръководството на СУ е дал ключове на окупиралите сградата на Ректората на 25 октомври вечерта и кои са хората направили това с вериги, проф. Илчев отговори, че е ясно кои са хората в основата на протеста и това са тези, които излизат и говорят с медиите. "Пределно ясно е, че никой от ръководството на СУ няма да даде ключ", заяви ректорът. Той каза, че по случая има вътрешна проверка на висшето училище.

Посещението на бившия американски посланик Джеймс Пардю в СУ е абсолютно необмислена постъпка и смятам, че подобно нещо не трябва да се допуска в една острастена обстановка, коментира проф. Иван Илчев.

Попитан дали в последните дни "настоятелят в СУ Иво Прокопиев е оказвал натиск върху него" проф. Илчев заяви „Иво Прокопиев не съм го виждал от три години, а съм ректор на СУ вече шест години. Преди това три пъти съм виждал Прокопиев и мисля, че той беше кандидатура за настоятелството на Министерството на образованието".

Ректорът съобщи, че ще се ремонтира 272-ра аудитория в Ректората на висшето училище. Това е най-голямата аудитория в СУ и в нея се помещаваше щабът на "Ранобудните студенти" по време на окупацията – от 23 октомври до 17 ноември. Проф. Илчев не уточни защо се налага да бъде ремонтирана залата.

На пресконференцията Александър Николов от Студентско-ученическото движение "Призив" връчи на проф. Илчев подписка с близо 700 подписа – на преподаватели и студенти от СУ,състояла се от 5 до 15 ноември. Подписката е в защита на академичната автономия и срещу окупацията на Ректората, обяви Николов.

По думите му "подписалите се в нея ще искат отговор на въпросите кой ще поеме отговорността за случилото се в Ректората, кой ще поеме отговорността за щетите, и за промяна в личните планове и в работното време на хиляди колеги, ползващи сградата на Ректората".

При приемането на подписката проф. Илчев обеща, че ще я има предвид. „По време на цялата студентска акция в университета получавах протести по мейла от студенти и преподаватели, които не подкрепят акцията, на всички, които са ми писали с името си съм се постарал да отговоря”, обясни той.

Безславният край на "ранобудния" водевил

Прелъстени и изоставени! Така с две думи може да се опише трагикомедията с окупацията на Ректората, която върви към своя логичен финал след почти месец своеволия на т.нар. група на "ранобудните студенти". След "неколкочасови тежки дебати" късно вечерта в неделя те решиха да свият байраците и най-сетне да допуснат останалите си колеги да поучат... М-да, очевидно да признаеш открито, че си се провалил, е твърде болезнено. Дори за толкова млади хора, камо ли за задкулисните кукловоди. Та затова протестът все пак продължавал, но щял да се ограничи само в Аулата. Окупацията ставала "частична", нещо като "беше малко бременна, ама й мина". Според един от организаторите това е "по-интелигентното решение и с него се избягва капанът, който бил наложен". А капанът, представете си, била "бомбата, която цъкаше на недоволните студенти отвън и която ни беше заложена".

Заложена? Не, уважаеми "ранобудници"! Не може да претендираш за морал, да блокираш работата на цял университет, като отнемаш най-безцеремонно правата на останалите хиляди свои колеги, които искат да ходят на лекции и не споделят "каузата" ти, камо ли поведението ти. Едни суперморални професори, някои от които отявлени партийни активисти, се опитаха да се скрият зад вас и да използват най-ценния ви капитал - вашата младежка наивност и невинност, за прокарване на техните си користни цели. Употребиха ви, като се надяваха вие да употребите колегите си. Е, не се получи! То не бяха вериги, не бяха снимки и речи, огромна медийна любов, та даже Пардю ви дойде на крака - патетика и драматургия, достойни за една цялостна дирижирана отвън "революция", но с отчайващо ниска подкрепа.

За някои от вас вече е късно да го осъзнаят, защото станаха част от "матрицата". За други идейните и морални страдания на "лирическия герой" май бяха дотук. Няма как да успееш в нещо, без да знаеш какво всъщност искаш. С банални призиви, банални символи, голи претенции и когато сменяш тактиката след всяка спусната "отгоре" позивна.

Похвално е все пак, че "ранобудните" получиха и първия си урок по истинска демокрация - да се съобразят, макар и със закъснение, не само със собствените си интереси, но и с тези на останалите свои състуденти. Вероятно след огромния митинг на Орлов мост в събота са разбрали, че обществото ни не се състои само от редовните участници във вечерните циркове по жълтите павета в столицата.

А сега? Кой ще поеме отговорността за произволното затваряне на Ректората в продължение на месец? Ами ако беше обявена нулева година, каквито призиви също не липсваха? Май никой. Защото така е по-лесно и по-демократично. Безнаказаността, която ни съпътства навсякъде, всъщност е част от същото това статукво, против което уж се борите. Останалото е лицемерие и нека господа професорите Янакиев и Кьосев да бъдат така добри да ви дадат пример за морално поведение, като поемат тази отговорност. Персонално. Тогава всички биха повярвали в чистите им намерения и в това, че не злоупотребяват с вашата безкористност.

Валентин Георгиев